През последните години законодателството на Република България интензивно се променяше в посока хармонизация с Европейското законодателство. Този процес е продиктуван най-вече от процеса на присъединяване на страната ни към ЕС, но също така и от естествените процеси на глобализация и разширяване на международното сътрудничество.
В рамките на този процес настъпиха две важни промени, които своевременно провокираха нашата реакция за действия във връзка с по-доброто охраняване на марките на нашите клиенти.
За територията на страната ни вече е валидна Марката на Европейския съюз (European Union TradeMark – EUTM, наричана още „Европейска марка”). Това стана автоматично, от датата на присъединяването на България към Европейския съюз и най-важната последица е, че всички марки, регистрирани като европейски, вече се ползват със законова защита и на територията на Република България. Те са противопоставими на всички подадени след тях заявки за регистрация в България и тези по реда на Мадридската спогодба. Регламентът за Европейската марка предвижда също възражение срещу регистрацията на марка, в тримесечен срок от нейната публикация в Официалния бюлетин на седалището на Европейската марка – Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз, по-известна като EUIPO (бивше OHIM).
От 2011г. влезе в сила едно от най-съществените изменения в Закона за марките и географските означения, съгласно коeто отпадна експертизата по същество за предходни права и се въведе чисто регистрационното и състезателно начало, при което всяка заявка за регистрация на марка се публикува и ангажимент на самите притежатели или заявители на предходни марки е да следят за евентуално нарушение на техните права.
При това наблюдението на всички заявени марки започна да играе основна роля за защитата на правата на притежателите на вече регистрирани марки.